Коледни ритуали

Рождество Христово е един от най-значимите празници за християните. Нарича се още Коледа или Божич и започва на 25 декември, в нощта след Бъдни вечер. За православните християни, Бъдни вечер е не само подготовка, но и част от Коледа, много по-наситена със символика и ритуали, отколкото са трите празнични дни от 25 до 27 декември. Така, преди още да е наредена празничната трапеза за Бъдни вечер, по традиция в огнището се слага Бъдника – дебело дърво от дъб, бряст или круша. С него стопанинът на къщата разбърква огъня и нарича колкото е броят на хвърчащите искри, толкова да е броят на децата и новородените домашни животни през годината – телета, агнета, пилета. Бъдникът се оставя да гори през цялата нощ в чест на Божията майка.

Трапезата за Бъдни вечер трябва да се състои от 7, 9 или 12 ястия, задължително постни. Цифрите символизират броя на дните в седмицата, месеците на бременността и месеците от годината. Църквата допуска още по-богата празнична маса – с 33 ястия, колкото са годините на  Исус Христос, когато се е жертвал за човешкия род. Задължение на стопанката на дома е да прекади с тамян както подредената маса, така и цялата къща за пречистване и срещу зли сили. Затова трябва да се прекадят и най-отдалечените ъгли по стаите.

Основен елемент от масата е обредният хляб, украсен  със специални символи – кръст, пшеничен клас, чепка грозде, заградена кошара с животни. В хляба се забожда църковна свещ и тя гори, докато най-старият от семейството прочете молитвата. После се отрязва малък къшей от питката и се полива с вино. Първото парче хляб е за Божията майка, следва парчето за къщата, а после се раздава на цялото семейство. В питката задължително има паричка, а понякога и други, предварително наречени късмети – зрънце боб, пъпка дрян, копче и др. Освен голямата питка, жените са омесили достатъчни на брой колачи или краваи, с които по-късно ще дарят коледарите. Има и още един тестен елемент – малко хлебче във формата на пиленце, което се поставя на корниза на прозореца и стои там през цялата година. Според вярванията, помагало при болки в корема.

Другите постни ястия показват какво се произвежда в семейното стопанство. Има постни сарми с ориз, пълнени сухи чушки  с боб или с ориз,  сварен фасул, ошав, мед, орехи, плодове, туршии и задължително чесън. Основната напитка на Бъдни вечер е червеното вино. Според традициите трапезата трябва да е подредена на пода върху слама, защото в слама се е родил Христос.

В полунощ на Бъдни вечер започва Коледа и най-позитивният зимен обичай – Коледуването. В него участват млади мъже, които обикалят от къща на къща и благославят за здраве, плодородие и благополучие. Коледарите се движат в отделни групи и подготовката им за празника започва още на Игнажден – 20 декември. Освен, че трябва да подготвят специалните си облекла и сопи, коледарите трябва да разучат песните и наричанията. Коледарите поздравяват хората с пожелания за коледа. Коледуването продължава през цялата нощ – до изгрев слънце. Освен за благословиите, коледарите са отговорни и за прогонването на таласъмите, караконджулите и другите зли сили.

На първия ден от Коледа задължително се ходи на църква, а после в три поредни дни всички си честитят Рождество Христово. Празничните дни са предназначени за приемане на гости и за ходене на гости, като вече се позволява яденето на месо и масите са много по-богати.